Присаждането е един от начините за размножаване на лозите и се използва, когато искате да внесете корекция в сорта или пък да произведете облагороден посадъчен материал. Има различни начини за присаждане на лоза
В индустриалното лозарство не е обичайно да се унищожават стари лози. Огромен брой примери за това могат да се намерят навсякъде в лозарския свят и Европа.
Начинаещите често са в състояние да съсипят дадена гроздова реколта, ако действат на случаен принцип и с недостатъчно познания.
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *
Установено е, че това намалява риска от ерозия на почвата и улеснява работата на агрегатите при работа по хоризонталите.
Животновъдство Говедовъдство Агрегат за доене на крави
Изтъкнати учени в областта на лозарството са Ив. Добрев (ампелография), Н.
Съществуват два начина за присаждане на зелено – обикновена копулация и на разцеп.
Не се препоръчва резитбата да се остави за много късно през пролетта, освен ако лозите не са малко на брой и майсторът не е обучен да го свърши за два-три дни.
Поради тези причини оранта трябва да се прилага ограничено – при силно заплевеляване с коренищни плевели, при продължителни повърхностни обработки, след наторяване с оборски тор.
Понеже ферментацията не е приключила, съдът не се долива до горе, а се оставя малко празно пространство. В празнината се изгаря сярна лентичка и бъчвата се запушва. Препоръчва се прехвърлянето на винения материал да се извърши при взаимодействие с въздух, практика е да се остави да се разлива нашироко по дъска.
Затова е добре да познаваме и свойствата и характеристиките лозя на отделните видове подложки, и на почвения състав.
Както при овощните дървета и храсти лозата натрупва големи количества резервни хранителни вещества в корените, стъблото и пръчките, които се използват през пролетта при развитието на младите леторасти и листата, а също и при формирането на добива.
Обяснението е просто. През целия си живот лозата продължава да расте надолу, увеличавайки кореновата си система. Това позволява на старите екземпляри да увеличават територията си в почвата и така се снабдяват с хранителните вещества, които са им необходими за образуването на плодове и за тяхното добро узряване.